Шаш! Половината българчета под критичния минимум по четене
Родните ученици демонстрират по-ниски от междинните резултати по четене, математика и естествени науки, като изключително тревожна е трайната наклонност за понижаването им. Това сочат резултатите от PISA – стратегия за стандартизирано интернационално оценяване на 15-годишните възпитаници в 79 страни, в което през 2018 година са обхванати общо 600 000 деца от целия свят. От тях българчетата са 5300.
България попада измежду страните с най-големи разлики в подготовката сред другите учебни заведения и с най-високи равнища на обществена и академична сегрегация, като записва намаление на успеваемостта и на учениците с висок обществен статус.
Регулярното интернационално стандартизирано оценяване се организира за седми път, като България взе участие за шести. Данните се обработват от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), а у нас се управлява от Центъра за оценяване в предучилищното и учебното обучение (ЦОПУО). Обхваща 15-годишните, защото в множеството страни на тази възраст се приключва просветителна степен.
Важно е да се означи, че тестванията „ мерят ” не толкоз насъбрани познания по разнообразни предмети, колкото способността на учениците да ги ползват на практика в житейски обстановки.
PISA не е съревнование сред страните. Резултатите са по-скоро знак до каква степен сработват политиките в образованието и могат да служат като база за промени м тях. Счита се, че интервалът, в който такива промени могат да дадат отражение, е 2 цикъла на PISA, т.е. 6 година
През 2018 година главен акцент е четивната просветеност, като пробата е с нов формат поради прехода към цифрово четене, потребление на хипервръзки и разнообразни източници.
Четене
По отношение на четенето и функционалната просветеност българските възпитаници са на 53 място от 79 страни. Средният им резултат е 420 точки – доста по-нисък (с 67 т.) от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Начело с 555 е Китай, а на дъното с 340 - Филипините. Ние сме по-назад от съвсем всички европейски страни, а зад нас са главно арабски. Попадаме в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Сравнението с предходни години демонстрира, че от 2012 година се следи стабилно намаляване на междинните резултати на българските възпитаници. През 2018 година то е с 16 т. по отношение на 2012 година и с 12 т. – по отношение на 2015 година
Стандартизираното проучване има 6 равнища, като резултати под второ приказват за основни пропуски. Делът на българските възпитаници под този сериозен предел е забележителен във всички стадии на проучването. През 2018 е 47,1%. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които през 2018 година имат резултати под второ ниво, са едвам 22,7%.
От друга страна, делът на българските възпитаници с резултати на най-високото пето и шесто ниво е дребен – 2,4 на 100, като след 2012 година той стабилно се намалява (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% възпитаници с резултати на пето и шесто равнище).
България попада измежду страните с най-големи разлики в подготовката сред другите учебни заведения и с най-високи равнища на обществена и академична сегрегация, като записва намаление на успеваемостта и на учениците с висок обществен статус.
Регулярното интернационално стандартизирано оценяване се организира за седми път, като България взе участие за шести. Данните се обработват от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), а у нас се управлява от Центъра за оценяване в предучилищното и учебното обучение (ЦОПУО). Обхваща 15-годишните, защото в множеството страни на тази възраст се приключва просветителна степен.
Важно е да се означи, че тестванията „ мерят ” не толкоз насъбрани познания по разнообразни предмети, колкото способността на учениците да ги ползват на практика в житейски обстановки.
PISA не е съревнование сред страните. Резултатите са по-скоро знак до каква степен сработват политиките в образованието и могат да служат като база за промени м тях. Счита се, че интервалът, в който такива промени могат да дадат отражение, е 2 цикъла на PISA, т.е. 6 година
През 2018 година главен акцент е четивната просветеност, като пробата е с нов формат поради прехода към цифрово четене, потребление на хипервръзки и разнообразни източници.
Четене
По отношение на четенето и функционалната просветеност българските възпитаници са на 53 място от 79 страни. Средният им резултат е 420 точки – доста по-нисък (с 67 т.) от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Начело с 555 е Китай, а на дъното с 340 - Филипините. Ние сме по-назад от съвсем всички европейски страни, а зад нас са главно арабски. Попадаме в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Сравнението с предходни години демонстрира, че от 2012 година се следи стабилно намаляване на междинните резултати на българските възпитаници. През 2018 година то е с 16 т. по отношение на 2012 година и с 12 т. – по отношение на 2015 година
Стандартизираното проучване има 6 равнища, като резултати под второ приказват за основни пропуски. Делът на българските възпитаници под този сериозен предел е забележителен във всички стадии на проучването. През 2018 е 47,1%. За съпоставяне, учениците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които през 2018 година имат резултати под второ ниво, са едвам 22,7%.
От друга страна, делът на българските възпитаници с резултати на най-високото пето и шесто ниво е дребен – 2,4 на 100, като след 2012 година той стабилно се намалява (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% възпитаници с резултати на пето и шесто равнище).
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ